25.10.2013 г., 15:25

Сватба

1.3K 0 14

СВАТБА

 

 

Тридесет години след това:

Усещане за топлина и рамо в дните -

несретници в един намръщен свят.

Гнездо на птици, които отлитат.

 

И се връщат в миг като днешния

с малките си, още мъхести птичета,

за да ви припомнят грешките,

които се правят само с обичане.

 

И да разсеят мисълта, че животът

е кратко и жалко присъствие.

И да захванат отново хорото,

повтаряйки възторжено стъпките.

 

 

23.10.13 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано оставаме такива следи, по които "възторжено" да вървят децата ни!
    Споделям усещането ти за топлина в семейството. Благодаря за чувството, което остави в мен прочетеното!
  • Живот = усещане за хоро!

    Грешките, които се правят само с обичане!
    Много харесах!
  • Най-хубавото е да запазиш същото усещане 30 години по-късно!
  • Мдаа, нали знаеш какво казваме по нашия край - колелото се върти от пармак на пармак. Хубаво е усещането, трогателно! Поздрав!
  • !!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...