25.10.2013 г., 15:25

Сватба

1.3K 0 14

СВАТБА

 

 

Тридесет години след това:

Усещане за топлина и рамо в дните -

несретници в един намръщен свят.

Гнездо на птици, които отлитат.

 

И се връщат в миг като днешния

с малките си, още мъхести птичета,

за да ви припомнят грешките,

които се правят само с обичане.

 

И да разсеят мисълта, че животът

е кратко и жалко присъствие.

И да захванат отново хорото,

повтаряйки възторжено стъпките.

 

 

23.10.13 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано оставаме такива следи, по които "възторжено" да вървят децата ни!
    Споделям усещането ти за топлина в семейството. Благодаря за чувството, което остави в мен прочетеното!
  • Живот = усещане за хоро!

    Грешките, които се правят само с обичане!
    Много харесах!
  • Най-хубавото е да запазиш същото усещане 30 години по-късно!
  • Мдаа, нали знаеш какво казваме по нашия край - колелото се върти от пармак на пармак. Хубаво е усещането, трогателно! Поздрав!
  • !!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...