21 feb 2023, 6:34

Сватба

  Poesía » Civil
766 0 0

Кючеци в транс, а мене ме болеше

за лудото, мегданското хоро,

за детството на старата череша,

за куклата с пробитото чело…

 

Звънтяха чаши. Споменът донесе

в кюмбето прах от старата липа

и бъклица, бълбукаща наесен,

а в менчето – живота ослепял.

 

Като на помен… Мене ме болеше

за сватбите с чеиз и веселба,

за чановете на джамала смешен,

за дядовата приказна торба

 

със свирката, буквара и перото,

притихнали в месала на вързоп.

Совалките, вретеното, кросното

потънаха в житейския потоп.

 

Замлъкнаха. Каквото беше, беше.

Отровена от залъка горчив,

си тръгнах. А душата ме болеше

за черквата с избодени очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...