21 февр. 2023 г., 06:34

Сватба

765 0 0

Кючеци в транс, а мене ме болеше

за лудото, мегданското хоро,

за детството на старата череша,

за куклата с пробитото чело…

 

Звънтяха чаши. Споменът донесе

в кюмбето прах от старата липа

и бъклица, бълбукаща наесен,

а в менчето – живота ослепял.

 

Като на помен… Мене ме болеше

за сватбите с чеиз и веселба,

за чановете на джамала смешен,

за дядовата приказна торба

 

със свирката, буквара и перото,

притихнали в месала на вързоп.

Совалките, вретеното, кросното

потънаха в житейския потоп.

 

Замлъкнаха. Каквото беше, беше.

Отровена от залъка горчив,

си тръгнах. А душата ме болеше

за черквата с избодени очи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Цандева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...