4 abr 2008, 20:16

Сватбен ден

  Poesía
1.2K 0 10

Сватбен ден

 

Пак отиваш ти при нея,

но този път завинаги оставаш там.

Венчален пръстен, камбаните да пеят -

щастлив ли си - не искам и да знам.

 

Бяла рокля, перфектната усмивка,

тежък грим и музика красива.

Тъжно гледам нейните извивки -

на нейно място щях да съм щастлива.

 

Пристъпваш бавно - усещам как ме гледаш -

сърцето бие лудо, спомняш си, нали?

Недей ме гледа, че повече ще страдаш,

за теб ще скрия горчивите сълзи.

 

И камбаните пак тържествено забиват,

и Господ казва, че празник уж е днес,

когато две сърца в едничко се събират,

било прекрасна и щастлива вест.

 

На празника присъствам, но искам да заплача,

загубих всичко свято аз за миг.

След тежкото ти "да" назаде аз закрачвам -

сълзи напират, душата стене с вик.

 

И тръгна ти завинаги със нея -

не се обръщай отново ти към мен.

Камбаните църковни за тебе днес ще пеят -

за щастието твое, за твоя сватбен ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...