9 may 2009, 9:42

Свечерява се, мамо, свечерява се 

  Poesía » De amor
891 0 3
Свечерява се, мамо, свечерява се.
И застудява, пак се вледенява
в сърцето ми оная пустиня.
А него го няма.
Свечерява се, мамо, свечерява се.
Очите тъмни, натежали са за сън.
Ала него го няма.
Нека в скута ти да полежа.
Сложи ръка на косите ми топли,
и усмихни ми се кротко.
Аз искам да повярвам
в невъзможното. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??