Джудит (Кали Пламенова)
33 48
9 may 2009, 9:42

Свечерява се, мамо, свечерява се 

  Poesía » De amor
784 0 3

Свечерява се, мамо, свечерява се.
И застудява, пак се вледенява
в сърцето ми оная пустиня.
А него го няма.

Свечерява се, мамо, свечерява се.
Очите тъмни, натежали са за сън.
Ала него го няма.
Нека в скута ти да полежа.

Сложи ръка на косите ми топли,
и усмихни ми се кротко.
Аз искам да повярвам
в невъзможното.

Не ме съди, мамо, виж свечерява се
и поляга в прозореца мрак.
Слабостта ми изтлява
само погали ме пак.

Зная, зная - всичко е сега различно
и тая изповед е закъсняла.
Ала спомените хаотични
ме разнищват цяла.

Погали ме, мамо, погали ме
с топлата си длан.
Аз него съм забравила,
но помня обичта.

Свечерява се, мамо, а аз съм сама.
И ме е страх, че сърцето,
че лицето си ще вледеня
и с камък ще го украся.

Не ме съди за тая късна слабост
само пошепти ми - да заспя.
Утре ще съм пълна с радост,
спомени сега тежат.

Прегърни ме силно, още малко само
искам в дланта ти да заспя.
Свечерява се, мамо,
а няма луна.

© Кали Пламенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??