Сега ще ви разкажа аз, за мене! 
За мойта младост и за моите мечти. 
За трепетите във сърцето, за надеждите... 
За всичко, що дерзаех, но уви... 

Отраснах в хубаво семейство. 
Със майка, татко ,също батко. 
Денят започваше от тъмно.. 
Трудът бе много, залчето бе сладко.. 

Родът ми бе преминал през тегоби тежки. 
От днешни чужди, български земи-прогонен, 
Наследство древно наследил. 
Родът ми пътя ,уж си беше очертал,
И в град крайморски, 
Години златни, сладки преживял... 

Но времената трудни бяха/и тогаз/.
И с времето, на друг край от родината се заселихме.. 
На ново- краят станал бе начало.
А аз -момиче !!!-Твърде се отлисах...

Към град голям, отлитнах да се уча.
Нали мечта ми бе, децата покрай мене ,
На зание ,наука, да  ги уча! 

Но все сърцето ми тъгуваше по вкъщи. 
И от зарана, мислех все за бащини ми къщи...

Тъй времето назад ме върна, 
че в тези дни, на годеник не случих...
Излезе трудна , моята съдба със него! 
Но пък възнагради ме със прекрасен син! 

И ето!!!
До днешен ден, е той до мен!

Но трудно в тези времена си беше...
Да си самотна майка и жена!
А и душата ми тъжовна ,тлееше...
Мечтаеше за любовта!

За жалост, втори път получих  от съдбата,
Жесток плесник и още много след това... 
Добре че Бог над мене бди-горката! 

Измъкна мен и вече две - горките ми деца!!!

Тогава във ръце се хванах! 
Живота, по конец, доколкото можах, 
си подредих.. 
Децата си - на труд, морал и доброта, 
Надявам се, добре научих!!! 

Сега са минали години доста.. 
Животът взе от мене твърде много! 
Сбогувах се със много от мечтите си момински! 
Но виждам даровете от теглото си! 

И тези двама сина -свидни...
За нищо на света, не бих сменила! 
Ако цената е била такава...
То,  струвала си е, за да ги имам!!!