11 dic 2008, 13:27

Свещ

  Poesía
533 0 1

                      СВЕЩ

 

 

От мен не става восък за горене,

но ме използват за църковни свещи.

Хората ме палят за дарение,

а това не е за моите плещи.

 

 

Изгарям - от мене блика пламък

от змийския език на всеки грях.

За бедните съм станал клисав залък.

Безбожните ли? С мен си правят смях.

 

 

Нали ви казвам, не съм восък за горене.

От този дим на всички в очите ще кадя.

Едва ли ще изваят статуя от мене.

 

… Защо от восък да се преродя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...