11 dic 2008, 13:27

Свещ

  Poesía
528 0 1

                      СВЕЩ

 

 

От мен не става восък за горене,

но ме използват за църковни свещи.

Хората ме палят за дарение,

а това не е за моите плещи.

 

 

Изгарям - от мене блика пламък

от змийския език на всеки грях.

За бедните съм станал клисав залък.

Безбожните ли? С мен си правят смях.

 

 

Нали ви казвам, не съм восък за горене.

От този дим на всички в очите ще кадя.

Едва ли ще изваят статуя от мене.

 

… Защо от восък да се преродя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...