Свещ в тъмнината
В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст.
Една забравена цигара…
Не казвай нищо, замълчи!
А, питаш за сълзата…
От дима е, недей се тревожи.
Ще тръгвам, стана късно.
А някой ден – съдбата знае.
Коварна болест или пък шофьор пиян
отново ще ме срещнат с теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Севделин Порчев Todos los derechos reservados
