В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст.
Една забравена цигара…
Не казвай нищо, замълчи!
А, питаш за сълзата…
От дима е, недей се тревожи.
Ще тръгвам, стана късно.
А някой ден – съдбата знае.
Коварна болест или пък шофьор пиян
отново ще ме срещнат с теб.
© Севделин Порчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
