Dec 19, 2018, 10:13 AM

Свещ в тъмнината

  Poetry » Other
2.5K 3 16

В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце

 

Свещта догаря бавно в тъмнина

и капки восък стичат се във кална пръст.

Цветята - цяла планина,

стърчи сред тях самотен кръст.

Една забравена цигара…

Не казвай нищо, замълчи!

А, питаш за сълзата…

От дима е, недей се тревожи.

Ще тръгвам, стана късно.

А някой ден – съдбата знае.

Коварна болест или пък шофьор пиян

отново ще ме срещнат с теб.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севделин Порчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...