В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст.
Една забравена цигара…
Не казвай нищо, замълчи!
А, питаш за сълзата…
От дима е, недей се тревожи.
Ще тръгвам, стана късно.
А някой ден – съдбата знае.
Коварна болест или пък шофьор пиян
отново ще ме срещнат с теб.
© Севделин Порчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
