В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст.
Една забравена цигара…
Не казвай нищо, замълчи!
А, питаш за сълзата…
От дима е, недей се тревожи.
Ще тръгвам, стана късно.
А някой ден – съдбата знае.
Коварна болест или пък шофьор пиян ...