21 oct 2015, 20:19  

Свещ за самота 

  Poesía » Filosófica
1152 1 27

 

Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни,
днес е последният ден от живота -
камбаните бият, за да излитаме...!

Толкова свещи зад нас са запалени,
връщат това колело неизминато -
краят с началото ще се затвори ли
или остава межда в половините.

Нека се слее земята с небето,
както се слива черно със синьото -
може би там ще поникнат в очакване
бързокълнящи, безплодни мечтите ни.

Толкова свещи, че само неволно
малката свещ на случайния пътник
ще проследява с пламък по вятъра
Времето

               дошло

                            да

                                 я

                                    погълне .

                                                      .

                                                        .

                               

 

Бел. на автора. Заглавието на това стихотворение е заглавие на все още неиздадена стихосбирка на автора, отхвърляна от всички издателства преди 10.11.1989г.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисана, чакам с нетърпение да издадеш своя стихосбирка... Мекота, топлота, резки, студени тонове, съпоставяния, контрасти, пренасяния в други светове, носталгичност, мистика, страх, надежда, светлина... С всичко умееш да рисуваш... Среднощен поздрав и пожелание за пълноценно поетично щастие...
  • Евелина - "Et tu, Brute?"
  • Много философско звучене - разбити мечти - или илюзии..., непонятно...!!!
  • "Какво е нужно да угасне тъмнината
    свещ нова или плачеща луна?"

    Възхитително, Доче! Комплименти и аплодисменти за написаното.
    Трогнат и благодарен съм, че ме удостои с вниманието си.
    Да имаш несекващо вдъхновение!
  • Най-крехката надежда-пламък ален...
    (и сигурност до края на свещта)
    И всеки полъх, който я погали
    ще изравни света до тъмнина.
    И всичките зададени на сляпо
    въпроси ще се блъскат в мисълта:
    "Какво е нужно да угасне тъмнината
    свещ нова или плачеща луна?"

    И аз се загледах в твоята свещица... Благодаря за удоволствието от прочита и възможността да поразсъждавам...
  • Благодаря ти за тази добавка, Илко! И все пак, дори и в спиралата, началото и краят утешително се затварят в проекцията й върху подходяща равнина.

    Благодаря ви, Роси, Катя и Али, че оценихте този скромен текст!
  • Права си, Елица! Но с мен сбъркаха. Защото не съм свещ, а вулкан,който тепърва предстои да изригва и да погребе тоталитарните поети, както Везувий погреба Помпей и Херкулан. Благодаря ти за това ценно включване!

    Благодаря ти за вниманието, Руми! Трогнат съм от думите ти.

    Благодаря и на теб, Тони!
  • Винаги се чувствам прекрасно в твоя свят, сътворен от думи и изрази!
    Благодаря ти, Младене!
  • Този стих, Мисана, е може би най-символичният от цялата ти философска лирика - силно метафоричен и многопластов.
    Въвеждаш ни в онзи свят на диктатура и цензура, когато е бил задушаван всеки неудобен талант - така както вятърът погасява пламъче на свещ...

    Пожелавам ти светло вдъхновение и много нови стихове за днешния ден!
  • Благодаря ти за вниманието, Ваня, както и за хубавото пожелание! Трогнат съм. Пожелавам ти, на свой ред, да си вдъхновена отвътре!
  • Чудесно го каза, Цвети!: "Безнадеждна надежда". Много ти благодаря за хубавия коментар и за оценяването на скромния ми текст.

    Мерси, че оцени, Мария!

    И на двете ви една много хубава вечер!
  • Безнадеждна надежда!!! Хареса ми !!!Оставя светла диря!!!
  • Писах ти на Лични, Валери. На никого не бих отказал поетичен двубой.
    Дори и на Вергилий и Омир, ако някой ги възкреси. Естествено не отказвам и на български поети. Готов съм да участвам и в двубой с извънземен поет. Само да не е поет от съзвездието Лира. Защото никой не е пророк в собственото си отечество.
  • Благодаря за вниманието, Кети! Мярна ми се нещо за рожден ден. Ако е това, което си мисля, честито и ти желая много здраве и нови творчески постижения!

    Мерси, Валери! Трогнат съм от коментара ти и от това, че оцени стиха ми.
    Той и тогава Мисана не беше млад. Само на няколко милиона години, измерено в земни единици. Приятна вечер и нови хубави стихове!

    Благодаря, че оцени, Василе!
  • Често си мисля, че може би точно това е смисъл на земното ни битие - в спиралата на сгромолясване-излитане-сгромолясване... да откриваме себе си!
  • Благодаря ти, Ева! Трогнат съм. Права си, че при соца имаше и хубави неща. Но не и за пишещите.
  • Това може само да те радва, Ева!
  • Благодаря ви, че удостоихте с внимание "Свещ за самота" /едно стихотворение с достойна история в тоталитарните списания и издателства за поезия, което не се продаде на властимащите/, Любомира, Сиси, Миночка и Ева. Който не се е сблъсквал с тоталитарните механизми за отхвърляне на поезия, той е само един зелен новобранец в поезията и практически нищо не знае за нея. Сега е щастливо време - все някъде ще бъдеш публикуван. Тогава публикуваха само своите. А познаваха кой е техен и кой не е - по миризмата. Или, както отговаряше Йенг Сари /по повод избиването на интелигенцията в Камбоджа/ на въпроса на журналист - а по какво познавахте кой е интелигентен: "Много просто - интелигентните носят очила!"

    Цеца, ако това те утешава и за мен нощта се е превърнала в ден.
  • Животът ни е като свещ,гори ли, то значи че ни има,а сливането на земята с небето става точно когато угасне!Мъдра философия,закодирана в твоето съзнание,което черпи информация направо от кодовата банка"памет".Харесах, както винаги!
  • Индивидуалисти, а не all inclusive туристи
  • Благодаря ти! Само че, за мен нощта е ден или нещо такова...
  • Благодаря ти от сърце, Цеца, за хубавите думи! Моите търсения и лутания не биха били смислени, ако са предназначени единствено за мен. Те са предназначени да осветят пътя на други, които искат да вървят в това направление на поезията. Лека нощ и чудесен утрешен ден!
  • "Толкова свещи, че само неволно
    малката свещ на случайния пътник..."

    Картини със свещи горящи, камбани, земя и небе във синьо и черно,
    случаен пътник със свещ в ръка, редуват се пред нас и ни
    вещаят нещо да се случи, неочаквано и може би непознато нам!!!

    Поздрави, Мисана!!! Бъди и остани си все такъв търсещ светлината във тунела и... вдъхновен за новото начало!!!
  • Благодаря ти, Гавраиле, за тези хубави думи!

    Мерси за мъдростта, Илко! Както казваш, най-вероятно е спиралността да ни лиши от мечтаното колело. Но ще поживеем и се надявам да узнаем в отвъдното Тайната на Създателя. Може пък да е нещо трето!

    Благодаря, Карина! Толкова поезия има в коментара ти, че не е изключено именно той да стане източника на пожеланото от теб вдъхновение. Трогнат съм.

    Благодаря ви: Мая, Солвейг и Елица, че оценихте текста ми!

    На всички лека и спокойна нощ!
  • Поздравления!Дано пламъкът устои на вятъра и се издигне на високо и въпреки съкровения миг,да разпали силен огън и да завърти колелото!И да донесе неизпитано досега вдъхновение!
  • "Краят с началото ще се затвори ли"? Намерил си невероятно изразена поетична форма на този философски въпрос,който е вълнувал най будните умове на хомосапиенс.Но мечтите ни като"свещ за самота"ще бъдат в очакване на новото Начало.Винаги се учудвам и радвам на всяка твоя творба.Поздравления!!!
  • Благодаря ти за вниманието, Лили! И ще бъда откровен - и аз се радвам, че именно ти написа първия коментар, защото умееш да вдъхваш надежда и в безнадеждното и защото си открита и искрена. А точно такива хора уважавам. Желая ти много хубава вечер и красиви сънища! Нови хубави стихове за любовта - също!

    Мерси за оценяването на текста ми, Роси!
Propuestas
: ??:??