21 oct 2015, 20:19  

Свещ за самота

1.5K 1 27

 

Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни,
днес е последният ден от живота -
камбаните бият, за да излитаме...!

Толкова свещи зад нас са запалени,
връщат това колело неизминато -
краят с началото ще се затвори ли
или остава межда в половините.

Нека се слее земята с небето,
както се слива черно със синьото -
може би там ще поникнат в очакване
бързокълнящи, безплодни мечтите ни.

Толкова свещи, че само неволно
малката свещ на случайния пътник
ще проследява с пламък по вятъра
Времето

               дошло

                            да

                                 я

                                    погълне .

                                                      .

                                                        .

                               

 

Бел. на автора. Заглавието на това стихотворение е заглавие на все още неиздадена стихосбирка на автора, отхвърляна от всички издателства преди 10.11.1989г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисана, чакам с нетърпение да издадеш своя стихосбирка... Мекота, топлота, резки, студени тонове, съпоставяния, контрасти, пренасяния в други светове, носталгичност, мистика, страх, надежда, светлина... С всичко умееш да рисуваш... Среднощен поздрав и пожелание за пълноценно поетично щастие...
  • Евелина - "Et tu, Brute?"
  • Много философско звучене - разбити мечти - или илюзии..., непонятно...!!!
  • "Какво е нужно да угасне тъмнината
    свещ нова или плачеща луна?"

    Възхитително, Доче! Комплименти и аплодисменти за написаното.
    Трогнат и благодарен съм, че ме удостои с вниманието си.
    Да имаш несекващо вдъхновение!
  • Най-крехката надежда-пламък ален...
    (и сигурност до края на свещта)
    И всеки полъх, който я погали
    ще изравни света до тъмнина.
    И всичките зададени на сляпо
    въпроси ще се блъскат в мисълта:
    "Какво е нужно да угасне тъмнината
    свещ нова или плачеща луна?"

    И аз се загледах в твоята свещица... Благодаря за удоволствието от прочита и възможността да поразсъждавам...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...