Oct 21, 2015, 8:19 PM 2022-12-30T23:48:16+02:00

Свещ за самота

Poetry » Philosophical

1.5K 1 27

Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни,
днес е последният ден от живота -
камбаните бият, за да излитаме...!

Толкова свещи зад нас са запалени,
връщат това колело неизминато -
краят с началото ще се затвори ли
или остава межда в половините.

Нека се слее земята с небето,
както се слива черно със синьото -
може би там ще поникнат в очакване
бързокълнящи, безплодни мечтите ни.

Толкова свещи, че само неволно
малката свещ на случайния пътник
ще проследява с пламък по вятъра
Времето

дошло

да

погълне .

Бел. на автора. Заглавието на това стихотворение е заглавие на все още неиздадена стихосбирка на автора, отхвърляна от всички издателства преди 10.11.1989г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Мисана, чакам с нетърпение да издадеш своя стихосбирка... Мекота, топлота, резки, студени тонове, съпоставяния, контрасти, пренасяния в други светове, носталгичност, мистика, страх, надежда, светлина... С всичко умееш да рисуваш... Среднощен поздрав и пожелание за пълноценно поетично щастие...

2016-08-29T01:51:13+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Евелина - "Et tu, Brute?"

2015-11-02T20:13:23+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Много философско звучене - разбити мечти - или илюзии..., непонятно...!!!

2015-10-25T12:27:23+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Какво е нужно да угасне тъмнината
свещ нова или плачеща луна?"

Възхитително, Доче! Комплименти и аплодисменти за написаното.
Трогнат и благодарен съм, че ме удостои с вниманието си.
Да имаш несекващо вдъхновение!

2015-10-25T12:06:05+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Най-крехката надежда-пламък ален...
(и сигурност до края на свещта)
И всеки полъх, който я погали
ще изравни света до тъмнина.
И всичките зададени на сляпо
въпроси ще се блъскат в мисълта:
"Какво е нужно да угасне тъмнината
свещ нова или плачеща луна?"

И аз се загледах в твоята свещица... Благодаря за удоволствието от прочита и възможността да поразсъждавам...

2015-10-25T10:25:31+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0