Oct 21, 2015, 8:19 PM  

Свещ за самота

1.5K 1 27

 

Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни,
днес е последният ден от живота -
камбаните бият, за да излитаме...!

Толкова свещи зад нас са запалени,
връщат това колело неизминато -
краят с началото ще се затвори ли
или остава межда в половините.

Нека се слее земята с небето,
както се слива черно със синьото -
може би там ще поникнат в очакване
бързокълнящи, безплодни мечтите ни.

Толкова свещи, че само неволно
малката свещ на случайния пътник
ще проследява с пламък по вятъра
Времето

               дошло

                            да

                                 я

                                    погълне .

                                                      .

                                                        .

                               

 

Бел. на автора. Заглавието на това стихотворение е заглавие на все още неиздадена стихосбирка на автора, отхвърляна от всички издателства преди 10.11.1989г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисана, чакам с нетърпение да издадеш своя стихосбирка... Мекота, топлота, резки, студени тонове, съпоставяния, контрасти, пренасяния в други светове, носталгичност, мистика, страх, надежда, светлина... С всичко умееш да рисуваш... Среднощен поздрав и пожелание за пълноценно поетично щастие...
  • Евелина - "Et tu, Brute?"
  • Много философско звучене - разбити мечти - или илюзии..., непонятно...!!!
  • "Какво е нужно да угасне тъмнината
    свещ нова или плачеща луна?"

    Възхитително, Доче! Комплименти и аплодисменти за написаното.
    Трогнат и благодарен съм, че ме удостои с вниманието си.
    Да имаш несекващо вдъхновение!
  • Най-крехката надежда-пламък ален...
    (и сигурност до края на свещта)
    И всеки полъх, който я погали
    ще изравни света до тъмнина.
    И всичките зададени на сляпо
    въпроси ще се блъскат в мисълта:
    "Какво е нужно да угасне тъмнината
    свещ нова или плачеща луна?"

    И аз се загледах в твоята свещица... Благодаря за удоволствието от прочита и възможността да поразсъждавам...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...