12 may 2014, 12:51

Свещеният плод

1.7K 1 22

СВЕЩЕНИЯТ ПЛОД

 

Присядам близо до реката,

безгласно шептиш ми слова.

И слушам: ромол обикаля,

споделя речта си едва.

 

И чувам тихите ти стъпки,

отекват в следа – тишина,

където минеш и напъпва,

любов подир вяра една.

 

Прониква в порите вълшебство –

наситени клетки с живот.

От всяка глътка съвършена

се ражда свещеният плод.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кръстина!
  • Много образен и много красив стих!
    Поздрави и от мен! Браво!
  • Благодаря ти, Фреди!

    Красив ден!
  • Хубав стих! Поздрав и от мен, Фреди!
  • Благодаря ти, Краси за коментара и анализа на стихотворението - от към замисъл и стихосложение...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...