СВЕЩЕНИЯТ ПЛОД
Присядам близо до реката,
безгласно шептиш ми слова.
И слушам: ромол обикаля,
споделя речта си едва.
И чувам тихите ти стъпки,
отекват в следа – тишина,
където минеш и напъпва,
любов подир вяра една.
Прониква в порите вълшебство –
наситени клетки с живот.
От всяка глътка съвършена ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация