5 ago 2018, 17:52

Свещица сме, гори и догори.... 

  Poesía » Otra
497 11 18

Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.

 

Препъва ни съдбата - ръбест камък,
подмамва ни, предлагайки облог.
Белязани са картите - с измама
и мизата се вдига - до възбо̀г.

 

И мислим си, че вечно ще живеем
от хляба по-големи сме дори.
Успяваме и Бога да разсмеем.
Свещица сме, гори и догори...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??