Aug 5, 2018, 5:52 PM

Свещица сме, гори и догори....

Poetry » Other

711 11 17

Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.

Препъва ни съдбата - ръбест камък,
подмамва ни, предлагайки облог.
Белязани са картите - с измама
и мизата се вдига - до възбо̀г.

И мислим си, че вечно ще живеем
от хляба по-големи сме дори.
Успяваме и Бога да разсмеем.
Свещица сме, гори и догори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Ренко! Благодаря, Иржи!

2018-08-08T15:15:05+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Едно изречение-като заглавие и накрая и.....изразява цялото съдържание на стиха!Грешим,защото сме човеци,стига навреме да осъзнаем грешките си,защото животът е миг...Много,много ми хареса,Наде!

2018-08-08T00:08:20+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Уникална си...напоследък не коментирам много,но не устоях!

2018-08-07T22:15:52+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Дани!

2018-08-07T21:48:48+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Винаги успяваш да накараш човек да се замисли за важните неща в живота! Мъдро, искрено, човешко! Поздрави

2018-08-07T21:38:53+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0