5.08.2018 г., 17:52 ч.

Свещица сме, гори и догори.... 

  Поезия » Друга
553 11 17

Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.

 

Препъва ни съдбата - ръбест камък,
подмамва ни, предлагайки облог.
Белязани са картите - с измама
и мизата се вдига - до възбо̀г.

 

И мислим си, че вечно ще живеем
от хляба по-големи сме дори.
Успяваме и Бога да разсмеем.
Свещица сме, гори и догори...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??