5.08.2018 г., 17:52 ч.
Свещица сме, гори и догори....
Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.
Препъва ни съдбата - ръбест камък,
подмамва ни, предлагайки облог.
Белязани са картите - с измама
и мизата се вдига - до възбо̀г.
И мислим си, че вечно ще живеем
от хляба по-големи сме дори.
Успяваме и Бога да разсмеем.
Свещица сме, гори и догори...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ренко! Благодаря, Иржи!
-
Едно изречение-като заглавие и накрая и.....изразява цялото съдържание на стиха!Грешим,защото сме човеци,стига навреме да осъзнаем грешките си,защото животът е миг...Много,много ми хареса,Наде!
-
Уникална си...напоследък не коментирам много,но не устоях!
-
Благодаря, Дани!
-
Винаги успяваш да накараш човек да се замисли за важните неща в живота! Мъдро, искрено, човешко! Поздрави
-
Кери, Нежност моя, благодаря ви!
-
Така си е ....
-
Хубаво...
-
Благодаря, Водичке!
-
Осъзнати истини споделяш, Наде.
Но мисълта, че ще догорим, не ни предпазва от грешки. И това е тъжно... -
Благодаря, Мъдрост моя!
-
Великолепие!
-
Такива сме ние, Совите, Дани. Благодаря ти!
-
Осъзната житейска истина. Колко си права, Наде!
-
Юри, Влади, благодаря ви!
-
Прекрасна поезия ни предлагаш отново, Наде! Нека перото ти често те унася в такова вдъхновение!
-
Благодаря, Роси!
-
Споделям. Поздравления за творбата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
