20 feb 2012, 14:43

Свещица съм

  Poesía
1.4K 0 31

                               В памет на Надето

 

Свещица съм

 

Ята са дните – брулени черници,

отронени узрели плодове.

Сърцето – свита птица във пестници,

обсебена от тъжни гласове.

 

Помахва крепа – тихо като прилеп...

Просветнал лъч рисува ми криле!

Тъй дълго чаках чудодейно биле

и мисля, че разбрах къде расте.

 

Дълбоко във душите ви безсмъртни –

най-близките, приятели добри –

едно цветче от болка ще изтръпне...

посято от замлъкнало сърце.

 

Почивам в мир.

 

Не чувате ли хора?!

В Зорницата угасвам призори –

свещица съм – за вас ще се помоля,

защото знам – Живот е... да боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...