Свещица съм
В памет на Надето
Свещица съм
Ята са дните – брулени черници,
отронени узрели плодове.
Сърцето – свита птица във пестници,
обсебена от тъжни гласове.
Помахва крепа – тихо като прилеп...
Просветнал лъч рисува ми криле!
Тъй дълго чаках чудодейно биле
и мисля, че разбрах къде расте.
Дълбоко във душите ви безсмъртни –
най-близките, приятели добри –
едно цветче от болка ще изтръпне...
посято от замлъкнало сърце.
Почивам в мир.
Не чувате ли хора?!
В Зорницата угасвам призори –
свещица съм – за вас ще се помоля,
защото знам – Живот е... да боли!
© Борис Борисов All rights reserved.
