5 ago 2015, 18:52

Свещта догаря

  Poesía » Otra
659 0 3

Свещта догаря, пламъкът изгасва,

сърцата търсят в него любовта.

Кому са нужни толкова богатства?

Едни на сухо. Други в калта.

Свещта догаря, пътят ни показва,

душите страдат там над пропастта.

Докрай човека себе си доказва.

Напразно търси той! Благодарността.

Свещта догаря, а сърцето свети,

в душата пламъкът остава жив.

Живеем с надежда! Всеки да усети.

Светът в нас е толкова красив.

                                             В.Й. 05.08.2015г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Белла нали това пиша и мисля напразна е благодарността! ??????
  • Струва ми се, че тук се има предвид благодарността у самия лирически - за това, което има. Бъди благодарен за това, което имаш - аз така го разбирам. Поздрави за текста, прекрасен е!
  • Припомняш ми мисълта на Демокрит, Василе :"Най-бързо на този свят остарява благодарността."

    Чудесно стихотворение! Пилеем главното богатство - красотата заложена от Създателя в нас, в замяна на гонене на призраци - външно богатство и безсмислен бит.

    "Свещта догаря, пламъкът изгасва, сърцата търсят в него любовта.
    Кому са нужни толкова богатства? Едни на сухо. Другите в калта.
    Свещта догаря, пътят ни показва, душите страдат там над пропастта.
    Докрай човека себе си доказва. Напразно търси! Благодарността."

    Носталгично, но светло поетично ОКО на текста.

    Поздравление за точното виждане и предаването му в стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...