5 авг. 2015 г., 18:52

Свещта догаря

662 0 3

Свещта догаря, пламъкът изгасва,

сърцата търсят в него любовта.

Кому са нужни толкова богатства?

Едни на сухо. Други в калта.

Свещта догаря, пътят ни показва,

душите страдат там над пропастта.

Докрай човека себе си доказва.

Напразно търси той! Благодарността.

Свещта догаря, а сърцето свети,

в душата пламъкът остава жив.

Живеем с надежда! Всеки да усети.

Светът в нас е толкова красив.

                                             В.Й. 05.08.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Белла нали това пиша и мисля напразна е благодарността! ??????
  • Струва ми се, че тук се има предвид благодарността у самия лирически - за това, което има. Бъди благодарен за това, което имаш - аз така го разбирам. Поздрави за текста, прекрасен е!
  • Припомняш ми мисълта на Демокрит, Василе :"Най-бързо на този свят остарява благодарността."

    Чудесно стихотворение! Пилеем главното богатство - красотата заложена от Създателя в нас, в замяна на гонене на призраци - външно богатство и безсмислен бит.

    "Свещта догаря, пламъкът изгасва, сърцата търсят в него любовта.
    Кому са нужни толкова богатства? Едни на сухо. Другите в калта.
    Свещта догаря, пътят ни показва, душите страдат там над пропастта.
    Докрай човека себе си доказва. Напразно търси! Благодарността."

    Носталгично, но светло поетично ОКО на текста.

    Поздравление за точното виждане и предаването му в стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...