diad011 (Васил Йотов)
233 280
5 авг. 2015 г., 18:52

Свещта догаря 

  Поэзия » Другая
382 0 3

Свещта догаря, пламъкът изгасва,

сърцата търсят в него любовта.

Кому са нужни толкова богатства?

Едни на сухо. Други в калта.

Свещта догаря, пътят ни показва,

душите страдат там над пропастта.

Докрай човека себе си доказва.

Напразно търси той! Благодарността.

Свещта догаря, а сърцето свети,

в душата пламъкът остава жив.

Живеем с надежда! Всеки да усети.

Светът в нас е толкова красив.

                                             В.Й. 05.08.2015г.

 

© Васил Йотов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Белла нали това пиша и мисля напразна е благодарността! ??????
  • Струва ми се, че тук се има предвид благодарността у самия лирически - за това, което има. Бъди благодарен за това, което имаш - аз така го разбирам. Поздрави за текста, прекрасен е!
  • Припомняш ми мисълта на Демокрит, Василе :"Най-бързо на този свят остарява благодарността."

    Чудесно стихотворение! Пилеем главното богатство - красотата заложена от Създателя в нас, в замяна на гонене на призраци - външно богатство и безсмислен бит.

    "Свещта догаря, пламъкът изгасва, сърцата търсят в него любовта.
    Кому са нужни толкова богатства? Едни на сухо. Другите в калта.
    Свещта догаря, пътят ни показва, душите страдат там над пропастта.
    Докрай човека себе си доказва. Напразно търси! Благодарността."

    Носталгично, но светло поетично ОКО на текста.

    Поздравление за точното виждане и предаването му в стих!
Предложения
: ??:??