5 авг. 2015 г., 18:52

Свещта догаря

661 0 3

Свещта догаря, пламъкът изгасва,

сърцата търсят в него любовта.

Кому са нужни толкова богатства?

Едни на сухо. Други в калта.

Свещта догаря, пътят ни показва,

душите страдат там над пропастта.

Докрай човека себе си доказва.

Напразно търси той! Благодарността.

Свещта догаря, а сърцето свети,

в душата пламъкът остава жив.

Живеем с надежда! Всеки да усети.

Светът в нас е толкова красив.

                                             В.Й. 05.08.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Белла нали това пиша и мисля напразна е благодарността! ??????
  • Струва ми се, че тук се има предвид благодарността у самия лирически - за това, което има. Бъди благодарен за това, което имаш - аз така го разбирам. Поздрави за текста, прекрасен е!
  • Припомняш ми мисълта на Демокрит, Василе :"Най-бързо на този свят остарява благодарността."

    Чудесно стихотворение! Пилеем главното богатство - красотата заложена от Създателя в нас, в замяна на гонене на призраци - външно богатство и безсмислен бит.

    "Свещта догаря, пламъкът изгасва, сърцата търсят в него любовта.
    Кому са нужни толкова богатства? Едни на сухо. Другите в калта.
    Свещта догаря, пътят ни показва, душите страдат там над пропастта.
    Докрай човека себе си доказва. Напразно търси! Благодарността."

    Носталгично, но светло поетично ОКО на текста.

    Поздравление за точното виждане и предаването му в стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...