diad011 (Васил Йотов)
2 232

Aug 5, 2015, 6:52 PM

Свещта догаря

Poetry » Other

657 0 3

Свещта догаря, пламъкът изгасва,

сърцата търсят в него любовта.

Кому са нужни толкова богатства?

Едни на сухо. Други в калта.

Свещта догаря, пътят ни показва,

душите страдат там над пропастта.

Докрай човека себе си доказва.

Напразно търси той! Благодарността.

Свещта догаря, а сърцето свети,

в душата пламъкът остава жив.

Живеем с надежда! Всеки да усети.

Светът в нас е толкова красив.

В.Й. 05.08.2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diad011 (Васил Йотов)

Белла нали това пиша и мисля напразна е благодарността! ??????

2015-08-07T18:10:56+03:00
limeruna (Йоана)

Струва ми се, че тук се има предвид благодарността у самия лирически - за това, което има. Бъди благодарен за това, което имаш - аз така го разбирам. Поздрави за текста, прекрасен е!

2015-08-06T14:21:12+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Припомняш ми мисълта на Демокрит, Василе :"Най-бързо на този свят остарява благодарността."

Чудесно стихотворение! Пилеем главното богатство - красотата заложена от Създателя в нас, в замяна на гонене на призраци - външно богатство и безсмислен бит.

"Свещта догаря, пламъкът изгасва, сърцата търсят в него любовта.
Кому са нужни толкова богатства? Едни на сухо. Другите в калта.
Свещта догаря, пътят ни показва, душите страдат там над пропастта.
Докрай човека себе си доказва. Напразно търси! Благодарността."

Носталгично, но светло поетично ОКО на текста.

Поздравление за точното виждане и предаването му в стих!

2015-08-05T20:26:23+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0