СВЕТА НА КНИГИТЕ
Научих се да пиша по вода
и да разливам думи по хартия,
но малко ми се струваше това,
все търсих нови тайни да открия.
Зарових се в незнайни светове
и денонощно пиех, ненаситно.
Бездънно беше книжното море,
а дъното аз исках да достигна.
Познанията трупах, както баба
във скрина вечер дрехите нарежда.
И всичко, що научих, заслужава
да го запазя. Аз се преподреждах.
Приятелите станаха прозрачни.
Очите като устните шептяха.
Мелодии усещах в грозно грачене.
Мечтите като птици полетяха.
И въпреки, че слизах по-дълбоко,
усещах мъка как ме задушава.
Научих за нечувани жестокости.
Да ги разказвам? Те не заслужават!
Тогава аз разбрах, че дълбините
с тайнствата, затягат те капани.
Приятели, разливайте водите...
Хартията, за молива остава...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
