valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Oct 13, 2007, 1:20 PM

СВЕТА НА КНИГИТЕ 

  Poetry
1284 0 14

Научих се да пиша по вода
и да разливам думи по хартия,
но малко ми се струваше това,
все търсих нови тайни да открия.

Зарових се в незнайни светове
и денонощно пиех, ненаситно.
Бездънно беше книжното море,
а дъното аз исках да достигна.

Познанията трупах, както баба
във скрина вечер дрехите нарежда.
И всичко, що научих, заслужава
да го запазя. Аз се преподреждах.

Приятелите станаха прозрачни.
Очите като устните шептяха.
Мелодии усещах в грозно грачене.
Мечтите като птици полетяха.

И въпреки, че слизах по-дълбоко,
усещах мъка как ме задушава.
Научих за нечувани жестокости.
Да ги разказвам? Те не заслужават!

Тогава аз разбрах, че дълбините
с тайнствата, затягат те капани.
Приятели, разливайте водите...
Хартията, за молива остава...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??