valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
13.10.2007 г., 13:20 ч.

СВЕТА НА КНИГИТЕ 

  Поезия
1021 0 14

Научих се да пиша по вода
и да разливам думи по хартия,
но малко ми се струваше това,
все търсих нови тайни да открия.

Зарових се в незнайни светове
и денонощно пиех, ненаситно.
Бездънно беше книжното море,
а дъното аз исках да достигна.

Познанията трупах, както баба
във скрина вечер дрехите нарежда.
И всичко, що научих, заслужава
да го запазя. Аз се преподреждах.

Приятелите станаха прозрачни.
Очите като устните шептяха.
Мелодии усещах в грозно грачене.
Мечтите като птици полетяха.

И въпреки, че слизах по-дълбоко,
усещах мъка как ме задушава.
Научих за нечувани жестокости.
Да ги разказвам? Те не заслужават!

Тогава аз разбрах, че дълбините
с тайнствата, затягат те капани.
Приятели, разливайте водите...
Хартията, за молива остава...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??