5 may 2009, 8:49

Светец ли е Светията?

  Poesía
744 0 13

Разблели са се агънца в кошара,

подплашени от хорски апетит.

Светецът Георги е за тях кошмарен,

с кръвта им щом калява своя щит.

 

Живота си оплакват твърде кратък.

Молитва от очите им тече...

Колач заточва ножа си до блясък...

Готвач стъкмява жар за чеверме...

 

Люлки на мегдана са сковани,

окичени са с дъхави цветя...

В църквите усмихнати камбани

ще предвестят в оборите смъртта.

 

За Георги ще отслужат литургия.

Ще прикадят Светията с тамян

и агънца за него ще убият,

а после ще ги сготвят със лющян.

 

Сякаш, че предчувстват си съдбата,

агънцата с пълен глас реват

нежно галени от топъл вятър.

Светеца със сълзите си кълнат...

 

Валентин Йорданов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...