23 feb 2025, 19:22

Светлина

  Poesía
365 1 3

Ти градиш днес, свой собствен свят
с мисли, с дела, с чувства и цели.
Кроиш планове, изследваш страстта
на чужди нива от теб неживени.

Ти си частица от вселенското чудо.
Пътуваш сам по избрания път...
Изключил шума, чуй сърцето си будно...
пулсар на живота във всеки твой съд.

Когато думите стихнат нелепи
тишината замлъква на всички нива.
Изплуват истини в душата ти спрели
и разливат единствено... свет-ли-на.

Това е прераждане... с ново начало...
Със сетива нови, само за теб.
Може би знаеш, че всичко е Цяло,
а ние изграждаме с теб... светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Миночка и Анахид! Внезапно се случва да се събудим, стига да имаме от онази, вътрешната ни светлина! Всеки от нас е творец на лична вселена, събудена единствено от зовът на страстта!
  • Точно така стоят нещата. Даже понякога сами трябва да организираме собственото си корабокрушение. Да обявим пред целия свят своето потъване.. своята гибел. Тогава слабите пътници като мишките сами ще напуснат кораба. А след бурята на думите и всичко.. което поражда хаос, корабът, ще остане с по-малко, но верен екипаж. Това.. го знам от един моряк... Поздрави, Валя!
  • Човекът е цяла вселена. Сами си изграждаме света, в който искаме да живеем. Хареса ми, Валя!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...