23.02.2025 г., 19:22

Светлина

362 1 3

Ти градиш днес, свой собствен свят
с мисли, с дела, с чувства и цели.
Кроиш планове, изследваш страстта
на чужди нива от теб неживени.

Ти си частица от вселенското чудо.
Пътуваш сам по избрания път...
Изключил шума, чуй сърцето си будно...
пулсар на живота във всеки твой съд.

Когато думите стихнат нелепи
тишината замлъква на всички нива.
Изплуват истини в душата ти спрели
и разливат единствено... свет-ли-на.

Това е прераждане... с ново начало...
Със сетива нови, само за теб.
Може би знаеш, че всичко е Цяло,
а ние изграждаме с теб... светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Миночка и Анахид! Внезапно се случва да се събудим, стига да имаме от онази, вътрешната ни светлина! Всеки от нас е творец на лична вселена, събудена единствено от зовът на страстта!
  • Точно така стоят нещата. Даже понякога сами трябва да организираме собственото си корабокрушение. Да обявим пред целия свят своето потъване.. своята гибел. Тогава слабите пътници като мишките сами ще напуснат кораба. А след бурята на думите и всичко.. което поражда хаос, корабът, ще остане с по-малко, но верен екипаж. Това.. го знам от един моряк... Поздрави, Валя!
  • Човекът е цяла вселена. Сами си изграждаме света, в който искаме да живеем. Хареса ми, Валя!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...