23.02.2025 г., 19:22

Светлина

364 1 3

Ти градиш днес, свой собствен свят
с мисли, с дела, с чувства и цели.
Кроиш планове, изследваш страстта
на чужди нива от теб неживени.

Ти си частица от вселенското чудо.
Пътуваш сам по избрания път...
Изключил шума, чуй сърцето си будно...
пулсар на живота във всеки твой съд.

Когато думите стихнат нелепи
тишината замлъква на всички нива.
Изплуват истини в душата ти спрели
и разливат единствено... свет-ли-на.

Това е прераждане... с ново начало...
Със сетива нови, само за теб.
Може би знаеш, че всичко е Цяло,
а ние изграждаме с теб... светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Миночка и Анахид! Внезапно се случва да се събудим, стига да имаме от онази, вътрешната ни светлина! Всеки от нас е творец на лична вселена, събудена единствено от зовът на страстта!
  • Точно така стоят нещата. Даже понякога сами трябва да организираме собственото си корабокрушение. Да обявим пред целия свят своето потъване.. своята гибел. Тогава слабите пътници като мишките сами ще напуснат кораба. А след бурята на думите и всичко.. което поражда хаос, корабът, ще остане с по-малко, но верен екипаж. Това.. го знам от един моряк... Поздрави, Валя!
  • Човекът е цяла вселена. Сами си изграждаме света, в който искаме да живеем. Хареса ми, Валя!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...