20 may 2025, 6:28

Светлина

248 0 0

Светлина

 

Долината зелена е от нощта обляна,

В тъма покрит е целия ни малък свят,

Но ти стоиш така красива и засмяна,

И погледнеш ли ме ставам сляп,

 

Селото под нас спи в покой,

И докато ми говориш, гледам в твоите очи

кръвта моя кипи, наречеш ли ме твой,

Видя ли те душата ми пълни се с лъчи

 

Със теб нощта е сякаш светъл ден,

И сърце ми тежко става като перо,

Не ме оставяй никога  да бъда сам със мен,

Искам да съм твоето злато, а ти моето сребро,

 

Косите твой разтапят се в моите ръце

И заедно гледаме към вечните звезди

За теб бие  жално ми сърце,

До смърт вплели са се нашите съдби

 

Тук на хълма под липата искам да остана,

И в момента да умра ще съм щастлив

Защото съм до теб ,мила Ана,

Сами сме двама срещу този свят фалшив!

.

.

.

.

 

Долината зелена е от нощта обляна,

В тъма покрит е целий свят,

Но на хълма сякаш е настъпила промяна

Живота загубил е пъстрият си цвят

 

Селото под мен спи в покой,

И винаги аз ще се виня,

Спомням си как ми  рече “ Не се безпокой”

За толкова неща, трябваше да ти се извиня.

 

Със теб нощта бе светъл ден,

А сега си само част от нея,

В душата си съм лед студен

За теб, либе аз вечно ще пея,

 

Косите твой разтапяха се в моите ръце

Празни сега мръзнат те,

Къде е гласът ти, мелодичен като звънче?

Сърцето ми без теб е по-добре да спре!

 

Тук на хълма под липата искам да остана,

И в момента да умра ще съм щастлив,

Защото пак ще съм до теб, мила Ана,

Сами ще сме двама, срещу отвъдний свят фалшив! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дейвид Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...