Светлина

Светлина

Долината зелена е от нощта обляна,

В тъма покрит е целия ни малък свят,

Но ти стоиш така красива и засмяна,

И погледнеш ли ме ставам сляп,

Селото под нас спи в покой,

И докато ми говориш, гледам в твоите очи

кръвта моя кипи, наречеш ли ме твой,

Видя ли те душата ми пълни се с лъчи

Със теб нощта е сякаш светъл ден,

И сърце ми тежко става като перо,

Не ме оставяй никога  да бъда сам със мен,

Искам да съм твоето злато, а ти моето сребро,

Косите твой разтапят се в моите ръце

И заедно гледаме към вечните звезди

За теб бие  жално ми сърце,

До смърт вплели са се нашите съдби

Тук на хълма под липата искам да остана,

И в момента да умра ще съм щастлив

Защото съм до теб ,мила Ана,

Сами сме двама срещу този свят фалшив!

.

.

.

.

Долината зелена е от нощта обляна,

В тъма покрит е целий свят,

Но на хълма сякаш е настъпила промяна

Живота загубил е пъстрият си цвят

Селото под мен спи в покой,

И винаги аз ще се виня,

Спомням си как ми  рече “ Не се безпокой”

За толкова неща, трябваше да ти се извиня.

Със теб нощта бе светъл ден,

А сега си само част от нея,

В душата си съм лед студен

За теб, либе аз вечно ще пея,

Косите твой разтапяха се в моите ръце

Празни сега мръзнат те,

Къде е гласът ти, мелодичен като звънче?

Сърцето ми без теб е по-добре да спре!

Тук на хълма под липата искам да остана,

И в момента да умра ще съм щастлив,

Защото пак ще съм до теб, мила Ана,

Сами ще сме двама, срещу отвъдний свят фалшив!