22 ene 2009, 9:47

Светлина

  Poesía » Otra
555 0 4

Преди ...

... тихо беше...

осиротели мислите

пренощуваха там...

... където

тъмнината

не попита за спокойствието

кога...
дали

ще дойде?...

... където

смисълът

не търсеше

значението си

и беше

самотен...

... там

в онази

празна нощ...

... преди деня!...


... А след това

усмихната реалността

събуди се...

... в шумното

където

тишината беше

уморена

от своята същност,

любовта

намери

вдъхновението си

и се изпълни...

... тук...

където

слънцето

откри се

в своето небе

в следващия светъл ден...

... след нощта!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Мария! Усмихната вечер!
  • Харесах!Поздрави!
  • Абе, и аз дълго мислех по въпроса дали да й дам място, 'ма тя като се разплака и захленчи, стана една... а, нали съм си добра душа, позволих й!(какво да я правя?!)
    Привет!








  • почна тромаво надолу се раздвижи ... съгласих се ... ама "... след нощта!" ми е излишно ...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...