22 янв. 2009 г., 09:47

Светлина

554 0 4

Преди ...

... тихо беше...

осиротели мислите

пренощуваха там...

... където

тъмнината

не попита за спокойствието

кога...
дали

ще дойде?...

... където

смисълът

не търсеше

значението си

и беше

самотен...

... там

в онази

празна нощ...

... преди деня!...


... А след това

усмихната реалността

събуди се...

... в шумното

където

тишината беше

уморена

от своята същност,

любовта

намери

вдъхновението си

и се изпълни...

... тук...

където

слънцето

откри се

в своето небе

в следващия светъл ден...

... след нощта!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мария! Усмихната вечер!
  • Харесах!Поздрави!
  • Абе, и аз дълго мислех по въпроса дали да й дам място, 'ма тя като се разплака и захленчи, стана една... а, нали съм си добра душа, позволих й!(какво да я правя?!)
    Привет!








  • почна тромаво надолу се раздвижи ... съгласих се ... ама "... след нощта!" ми е излишно ...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...