Slaveya (Славка)
116 874
22.01.2009 г., 9:47 ч.

Светлина 

  Поезия » Друга
395 0 4

Преди ...

... тихо беше...

осиротели мислите

пренощуваха там...

... където

тъмнината

не попита за спокойствието

кога...
дали

ще дойде?...

... където

смисълът

не търсеше

значението си

и беше

самотен...

... там

в онази

празна нощ...

... преди деня!...


... А след това

усмихната реалността

събуди се...

... в шумното

където

тишината беше

уморена

от своята същност,

любовта

намери

вдъхновението си

и се изпълни...

... тук...

където

слънцето

откри се

в своето небе

в следващия светъл ден...

... след нощта!


 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мария! Усмихната вечер!
  • Харесах!Поздрави!
  • Абе, и аз дълго мислех по въпроса дали да й дам място, 'ма тя като се разплака и захленчи, стана една... а, нали съм си добра душа, позволих й!(какво да я правя?!)
    Привет!








  • почна тромаво надолу се раздвижи ... съгласих се ... ама "... след нощта!" ми е излишно ...
Предложения
: ??:??