Светлина

1 oct 2013, 22:17

Poesía » Otra

303 0 2

СВЕТЛИНА

Нали съм светлина, ще ви огрявам,

макар че често ме раняват,

едни със думи тежки поболяват,

а други с грехове си отмъщават.

До болка пламенната ми душа

от обич и загриженост прощава,

не мога срещу нея да вървя -

неука е да разрушава.

Тя може само да обича,

дори когато я боли,

на отдаденост обречена се врича

и в трудни дни да съхрани

светлина и занапред ще си остане,

че мракът я изцежда като мех,

без капчица вода останал

за жаден във пустинята човек.

Оазис е за жадния водата,

спасение във труден час,

светлина за всеки е душата,

щом чуе топлия ù глас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.