Светлина
СВЕТЛИНА
Нали съм светлина, ще ви огрявам,
макар че често ме раняват,
едни със думи тежки поболяват,
а други с грехове си отмъщават.
До болка пламенната ми душа
от обич и загриженост прощава,
не мога срещу нея да вървя -
неука е да разрушава.
Тя може само да обича,
дори когато я боли,
на отдаденост обречена се врича
и в трудни дни да съхрани
светлина и занапред ще си остане,
че мракът я изцежда като мех,
без капчица вода останал
за жаден във пустинята човек.
Оазис е за жадния водата,
спасение във труден час,
светлина за всеки е душата,
щом чуе топлия ù глас.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
