13 sept 2008, 19:35

Светлина 

  Poesía » Otra
738 0 9
Самотно ми е. Времето нахъсано
ме подминава като пътен знак.
Бездомна съм дори и във дома си,
вратата зее на изпроводяк.

Безпътно ми е. Хилядите пътища
ме губеха, засипана от прах.
На хоризонта хилавото слънце
се бореше с настъпващия мрак.

А мъничка, залутана светулчица
пред взора ми се залюля:
- Върни се във душата си погубена -
там има още много светлина.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??