Светлина
Самотно ми е. Времето нахъсано
ме подминава като пътен знак.
Бездомна съм дори и във дома си,
вратата зее на изпроводяк.
Безпътно ми е. Хилядите пътища
ме губеха, засипана от прах.
На хоризонта хилавото слънце
се бореше с настъпващия мрак.
А мъничка, залутана светулчица
пред взора ми се залюля:
- Върни се във душата си погубена -
там има още много светлина.
ме подминава като пътен знак.
Бездомна съм дори и във дома си,
вратата зее на изпроводяк.
Безпътно ми е. Хилядите пътища
ме губеха, засипана от прах.
На хоризонта хилавото слънце
се бореше с настъпващия мрак.
А мъничка, залутана светулчица
пред взора ми се залюля:
- Върни се във душата си погубена -
там има още много светлина.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Поздрави!
