Светлина
Белоснежна светлина
към мен върви, не спира.
Ръка към мен протяга
и кани ме със нея да вървя.
В ослепителната светлина
потъвам безвъзвратно.
Тихо, топло е и болката я няма,
над мене ангели кръжат,
душата ми искат да спасят.
Протягат длани те към нея
и вдъхват, и даряват ѝ живот.
Изчезва бавно светлината
и прави път на завърналия се живот!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Славка Григорова Todos los derechos reservados