6a6ka (Славка Григорова)
38 141
4.01.2009 г., 10:13 ч.

Светлина 

  Поезия
532 0 8

Белоснежна светлина

към мен върви, не спира.

Ръка към мен протяга

и кани ме със нея да вървя.

 

В ослепителната светлина

потъвам безвъзвратно.

Тихо, топло е и болката я няма,

над мене ангели кръжат,

душата ми искат да спасят.

 

Протягат длани те към нея

и вдъхват, и даряват ѝ живот.

Изчезва бавно светлината

и прави път на завърналия се живот!

© Славка Григорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??