Светлина
Белоснежна светлина
към мен върви, не спира.
Ръка към мен протяга
и кани ме със нея да вървя.
В ослепителната светлина
потъвам безвъзвратно.
Тихо, топло е и болката я няма,
над мене ангели кръжат,
душата ми искат да спасят.
Протягат длани те към нея
и вдъхват, и даряват ѝ живот.
Изчезва бавно светлината
и прави път на завърналия се живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Григорова Все права защищены
