Белоснежна светлина
към мен върви, не спира.
Ръка към мен протяга
и кани ме със нея да вървя.
В ослепителната светлина
потъвам безвъзвратно.
Тихо, топло е и болката я няма,
над мене ангели кръжат,
душата ми искат да спасят.
Протягат длани те към нея
и вдъхват, и даряват ѝ живот.
Изчезва бавно светлината
и прави път на завърналия се живот!
© Славка Григорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
