Jan 4, 2009, 10:13 AM

Светлина 

  Poetry
705 0 8
Белоснежна светлина
към мен върви, не спира.
Ръка към мен протяга
и кани ме със нея да вървя.
В ослепителната светлина
потъвам безвъзвратно.
Тихо, топло е и болката я няма,
над мене ангели кръжат,
душата ми искат да спасят.
Протягат длани те към нея
и вдъхват, и даряват ѝ живот.
Изчезва бавно светлината ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Григорова All rights reserved.

Random works
: ??:??