Светлина

15 ago 2014, 16:27

Poesía » Civil

461 1 3

Светлина

Моя бяла роса, пренощувала в бели покои,

малки капки и свряната вътре душа,

не познала греха, ненаказана в зноя.

Моя бяла луна, скитнице нощна безрода,

като мен - сянка нечия в път и сама,

прокълната да следваш бездомника.

Мои златни безмълвия, песъчинки и миди,

мога лесно сърце да изпиша по вас,

ще е тъмно морето, пулсиращо близо.

Мое високо дърво, посадено от бога,

зелена мастилница и облачни клони пера,

пишеш живота в скрипторий на двора.

Моя прашна пътека, с пътни знаци цветя,

накъдето ме водиш, без да питаш коя съм,

ще измина света до последния запад.

Аз съм невидима, без нощ и недневна,

милиони фотони светли думи искри...

Ти такава ме имай – любовта да приемеш

Бог в тебе и ти със добро да твориш.

ТВ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

theironlady (Златина Георгиева)

2014-08-24T16:30:39+03:00

Бети! Чудесна си - разбирам те...де да бяха другите като вас, двете...
beti (Бехрин)

2014-08-24T07:44:40+03:00

... знаех си!

Благодаря ти!
Eia (Росица Танчева)

2014-08-24T07:34:19+03:00

"Моя прашна пътека, с пътни знаци цветя,
накъдето ме водиш, без да питаш коя съм,
ще измина света до последния запад.

Аз съм невидима, без нощ и недневна,
милиони фотони светли думи искри...
Ти такава ме имай – любовта да приемеш

Бог в тебе и ти със добро да твориш."

Стискам ти ръката...