theironlady (Златина Георгиева)
216 228
15 авг. 2014 г., 16:27

Светлина 

  Поэзия » Гражданская
515 1 3

Светлина

 

Моя бяла роса, пренощувала в бели покои,

малки капки и свряната вътре душа,

не познала греха, ненаказана в зноя.

 

Моя бяла луна, скитнице нощна безрода,

като мен - сянка нечия в път и сама,

прокълната да следваш бездомника.

 

Мои златни безмълвия, песъчинки и миди,

мога лесно сърце да изпиша по вас,

ще е тъмно морето, пулсиращо близо.

 

Мое високо дърво, посадено от бога,

зелена мастилница и облачни клони пера,

пишеш живота в скрипторий на двора.

 

Моя прашна пътека, с пътни знаци цветя,

накъдето ме водиш, без да питаш коя съм,

ще измина света до последния запад.

 

Аз съм невидима, без нощ и недневна,

милиони фотони светли думи искри...

Ти такава ме имай – любовта да приемеш

 

Бог в тебе и ти със добро да твориш.

ТВ

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бети! Чудесна си - разбирам те...де да бяха другите като вас, двете...
  • ... знаех си!

    Благодаря ти!
  • "Моя прашна пътека, с пътни знаци цветя,
    накъдето ме водиш, без да питаш коя съм,
    ще измина света до последния запад.

    Аз съм невидима, без нощ и недневна,
    милиони фотони светли думи искри...
    Ти такава ме имай – любовта да приемеш

    Бог в тебе и ти със добро да твориш."

    Стискам ти ръката...
Предложения
: ??:??