Светлина
Светлина
(по действителен случай)
Една мила старица се премести при нас,
а вратата на входа скръцна хрипкаво с глас.
Прагът тънеше в пепел, дим струеше от фас,
но добрата старица се усмихна в захлас.
И без страх се захвана да мете всеки ден,
да подрежда саксии, като в двор пременен.
Да бродира красиво мъдри мисли на лен
и на всяка площадка да окачва гоблен.
Стана много уютно, но за кратко, за кратко…
Кой саксиите счупи не остана загадка.
Ала баба с усмивка ги почерпи със сладки,
посади пак цветенца и размина се гладко.
После случи се чудо, калпазаните вече
не желаят да чупят, днес цветята не пречат.
Входът звучно ехти от щастливи човеци
и на приказки сладки ни събира привечер.
Вече няма я баба, но цветята остават
и на благост и обич те до днес възпитават.
Отлетяха години, но е жива в сърцата
тази мила старица, що говори с цветята.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
