21.06.2015 г., 20:40 ч.

Светлина 

  Поезия
411 1 7

Светлина
(по действителен случай)

 

Една мила старица се премести при нас,
а вратата на входа скръцна хрипкаво с глас.
Прагът тънеше в пепел, дим струеше от фас,
но добрата старица се усмихна в захлас.


И без страх се захвана да мете всеки ден,
да подрежда саксии, като в двор пременен.
Да бродира красиво мъдри мисли на лен
и на всяка площадка да окачва гоблен.

 

Стана много уютно, но за кратко, за кратко…
Кой саксиите счупи не остана загадка.
Ала баба с усмивка ги почерпи със сладки,
посади пак цветенца и размина се гладко.

 

После случи се чудо, калпазаните вече
не желаят да чупят, днес цветята не пречат.
Входът звучно ехти от щастливи човеци
и на приказки сладки ни събира привечер.

 

Вече няма я баба, но цветята остават
и на благост и обич те до днес възпитават.
Отлетяха години, но е жива в сърцата
тази мила старица, що говори с цветята.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Елена, Наташа, Катя, Стойна, Ренета, Лейди, Надежда. Добрите хора не умират - да! Днес имаме нужда точно от такива хора , наглед обикновени а всъщност титани, чисти души. Светът оцелява благодарение на тях. Бъдете щастливи. Лека вечер.
  • Добрите хора не умират.
  • Чудесно, Цвети! Поздравление!
  • Хубава творба, Цвета! Моите поздравления и спокойна вечер!
  • Цвета, поздравления за хубавия стих!
  • Така образно си описала добрата старица, сякаш съм я познавала и аз. А мелодиката на стиха е чудесна! Поздравления!
  • Поздравявам те, Цвети! Прекрасна творба!
Предложения
: ??:??