7 oct 2006, 23:14

светлина и тъмнина

  Poesía
1.2K 0 1

Няма нищо по-хубаво от моята звезда
изгрява тя и стопля замръзналата ми душа.
Ела ме отнеси през тъмнината на нощта,
за да видим светлината на деня.

Нека заедно да полетим и като ангел ХеРуВиМ на небето ний да поседим.
Да докоснем цветовете на дъгата,
да отпием от росата по листата,
да вдишаме от аромата на цветята
и да видим как зората заличава тъмнината.


Като слънчев лъч за мен си ти караш ми сърцето да лети
за теб лудо да трепти и от любовта голяма да искри.
Когато си далеч,сърцето ми захвърляш ти на сеч,
а когато си до мен изживавам пълноценно нощ и ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...