7 oct 2006, 23:14

светлина и тъмнина

  Poesía
1.2K 0 1

Няма нищо по-хубаво от моята звезда
изгрява тя и стопля замръзналата ми душа.
Ела ме отнеси през тъмнината на нощта,
за да видим светлината на деня.

Нека заедно да полетим и като ангел ХеРуВиМ на небето ний да поседим.
Да докоснем цветовете на дъгата,
да отпием от росата по листата,
да вдишаме от аромата на цветята
и да видим как зората заличава тъмнината.


Като слънчев лъч за мен си ти караш ми сърцето да лети
за теб лудо да трепти и от любовта голяма да искри.
Когато си далеч,сърцето ми захвърляш ти на сеч,
а когато си до мен изживавам пълноценно нощ и ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...