7.10.2006 г., 23:14

светлина и тъмнина

1.2K 0 1

Няма нищо по-хубаво от моята звезда
изгрява тя и стопля замръзналата ми душа.
Ела ме отнеси през тъмнината на нощта,
за да видим светлината на деня.

Нека заедно да полетим и като ангел ХеРуВиМ на небето ний да поседим.
Да докоснем цветовете на дъгата,
да отпием от росата по листата,
да вдишаме от аромата на цветята
и да видим как зората заличава тъмнината.


Като слънчев лъч за мен си ти караш ми сърцето да лети
за теб лудо да трепти и от любовта голяма да искри.
Когато си далеч,сърцето ми захвърляш ти на сеч,
а когато си до мен изживавам пълноценно нощ и ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...