Светлината я няма и мракът нахлува,
и моето съзнание кошмари сънува!
Откакто си тръгна, ми взе светлината
и без да се замислиш затръшна вратата!
Как във тъмното без тебе да вървя,
къде си ти - да ме водиш за ръка?
Сенки плашещи завладяват душата
и под мен разтваря се земята!
Ела, върни се, дай ми светлина,
прегърни ме, целуни ме сега!
Разкъсай тъмнината, сенките изгони,
ако искаш да видиш радост в моите очи!
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados