5.01.2010 г., 17:29

Светлина и Тъмнина

870 0 0


Светлината я няма и мракът нахлува,
и моето съзнание кошмари сънува!
Откакто си тръгна, ми взе светлината
и без да се замислиш затръшна вратата!

Как във тъмното без тебе да вървя,
къде си ти - да ме водиш за ръка?
Сенки плашещи завладяват душата
и под мен разтваря се земята!

Ела, върни се, дай ми светлина,
прегърни ме, целуни ме сега!
Разкъсай тъмнината, сенките изгони,
ако искаш да видиш радост в моите очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...