Jan 5, 2010, 5:29 PM

Светлина и Тъмнина

  Poetry
869 0 0


Светлината я няма и мракът нахлува,
и моето съзнание кошмари сънува!
Откакто си тръгна, ми взе светлината
и без да се замислиш затръшна вратата!

Как във тъмното без тебе да вървя,
къде си ти - да ме водиш за ръка?
Сенки плашещи завладяват душата
и под мен разтваря се земята!

Ела, върни се, дай ми светлина,
прегърни ме, целуни ме сега!
Разкъсай тъмнината, сенките изгони,
ако искаш да видиш радост в моите очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...