Както всичко, от мрака съм създаден,
вик на глупост от всезнание издаден,
да наруши мъдра тишина, време безкрайно,
да превърне себе си в нещо тъй нетрайно.

Със смътната идея за отлична бродерия,
фини частици обединени в снопове материя,
изделие и слуга на съзнание неволно,
материята е илюзия, схващане своеволно.

С безконечен поток от различни мисли,
те са мои, но не! Kогато някой се замисли,
винаги дарени от някъде си, те не са мои,
съзнанието е илюзия, водено от други герои.

Илюзия е ръката моя, илюзия е лицето мое,
илюзия са мисълта и чувството. Но велико е!
Илюзия не съм аз, за това смъртта е знакът,
илюзия е последният дъх, аз не, аз съм Мракът!